За да говорим за това как се открива ултравиолетовата светлина, първо трябва да говорим за инфрачервената светлина. Инфрачервената светлина е един от многото невидими слънчеви лъчи. Открит е от британския учен Хершел (1738.11-1822.8) през 1800 г. Нарича се още инфрачервено топлинно излъчване и има силен топлинен ефект.
Сега, когато има" инфрачервен" освен червено, има ли" ултравиолетов" освен лилаво? Такъв проблем не е само в това, че ние обикновените хора мислим така, ученият е точно като нас и има основание хората да вярват, че GG; физическите неща имат биполярна симетрия." Навън има невидима радиация, така че невидимата радиация трябва да бъде открита извън лилавия край на видимия спектър. Затова започнах да експериментирам.
През 1801 г. ученият първо накисва лист хартия в разтвор на сребърен хлорид и след това го поставя близо до виолетовата област на видимия спектър на J призмата. Той открива, че хартията от външната страна на лилавата светлина силно почернява, което показва, че тази част от хартията е облъчена от невидима радиация. Той нарече невидимата светлина близо до виолетовата светлина GG; дезоксигениращи лъчи&;, което наричаме ултравиолетови лъчи. Той също така нарече невидимата светлина близо до червената светлина&"; оксидационен кърлеж GG"; линия, тоест инфрачервена светлина. Оттогава човечеството продължава да развива използването на ултравиолетовите лъчи в полза на човечеството.
Той беше немският учен Ритер. Ритър е роден в Самниц през декември 1776 г. Учи медицина в университета в Йена от 1791 до 1795 г., но през 1797 г. Ритър започва да се занимава с електрически и електрохимични изследвания. Той е пионер в изследването на галванично електричество в Германия. През септември 1800 г. той подава доклад. В експеримента с водна електролиза той успешно събра два вида газове (всички трябва да знаете какви са) и електролизирана мед от жлъчен стипца.





